Нека с мисли да те нарисувам.
нека да опиша аз със страст.
С честни рими, без да се преструвам,

Ще отпия аз от чашата на самотата,
ще преглътна трудно, сякаш са сълзи.
Ще се надигна, ще стигна някак до вратата,

- Даа, всичко си еба майката
Пак същият глас.
- Кой си ти ? - попитах. Осъзнавах че сънувам, но също така осъзнавах, че гласът е наистина е там, истински като дивана на който лежах.

Много сме силни в това да оплюваме и да мразим различните от нас - африканци, араби, азиатци.
Визирам конкретно бежанците.
Обаче ето, почти братска Украйна е изправена пред гражданска война, а никой не е започнал да се вайка как страната н...