Това е ужасяващо самопризнание.
Особено от мъж.
Особено когато го осъзнавам посред нощ, в средата на шибаната работна седмица, два дни преди заплата ( да се разбира - беден като църковна мишка ).

Та както казах и преди, обожавам съботния ден.
Какъвто беше днес.
Наспах се като принц, закусвах, пих си кафето дълго на балкона, радвайки се на слънцето... кеф, кеф, кеф.

Ура, измина един календарен месец откакто загасих последната си цигара. Не е точно изкачване на Еверест, нито пък за пръв път издържам месец, но все още имам надежда, че този път ще е перманентно.
По случай този празничен повод, смятам да...

Удобно подзаглавие би било и "Защо от години бях спрял да гледам български филми, и ще спра отново".
Но, както и да е, къде от скука, къде от незнание, къде омилостивен от компанията на ослепитална млада дама, аз днес се озовах в кино зал...

Което си е така - така си е.
Не е само до музиката, живота ни се нуждае и от малко стил, малко стаена еротика. Малко приятна носталгия, понякога.
Неделя..хъм, сутрин е ( поне за мен ) което значи, че отново цяла нощ съм обикалял по клубове...

Предполагам, повечето от вас си имат любим ден от седмицата. Или не ?
Е, аз имам и това определено е Съботата. Това е деня в който си почивам най-пълноценно и ми се случват най-забавните неща.
Идеалната съботна сутрин изглежда ето така :

Предполагам, трябва да се представя и да разкажа нещо за себе си, кой съм, какъв съм, да помахам приятелски с опашка, показвайки че съм безобиден, и искам да си играем.
Само дето не знам кой съм, нито какъв съм. Не съм убеден, че съм безо...