Надигаш се отново, от калта.
Намираш сили за усмивка. И се изтупваш. От прахта.
Засмиваш се, забравяш, тръгваш пак.
Поставяйки въпроса – герой ли си. Или глупак ?

Нов ден, нов дъх, нов шанс за полет.
За спасение.
Нов фалш, нов грях, нов враг...
И пак падение.

Но ето, още дишаш. Ти си жив !
Ранен, и страдащ, тъжен, леко крив.
Но имащ сили да се бориш, образ тъй трагичен,но и тъй красив.
Смачкан, счупен, изоставен, все още носиш пламък див.

Надигаш се отново, не свеждаш ти глава,
не се отчайваш от сумрака,все някъде ще видиш светлина.
Поемаш. Път. Далечен. В търсене на топлина.
Изгубен, може би обречен, през кръв, измама, и лайна.

Накрая, все пак стигнеш някаква победа. Може би.Дано ! Дали ?
До радостта от теб отнета. През много зими, а и хиляди сълзи.
Ще се зарадваш, обвит в мъгла и пепел.
ДА, ти победител си, но ПАК боли.

Тогава, с малко помощ от съдбата,
ще срещнеш своят мир.
Ще седнеш кротко и ще си освободиш главата,
от туй що мъчи те безспир.

А после нов ден, и нова драма,
нов вир във който търсиш брод.
Това, приятелю, е честна панорама,
към чудото, наречено живот.